Изборите наближават и отново се заговори за промени във всички сферти на държавното управление - съд, прокуратура, общини, та чак го конституцията. Това реално е любимия ми момент от целия изборен процес. Именно тогава всеки започва да дърпа килимчето към себе си и под красивите фрази за прозрачност, нов морал, всъщност се опитва с административни мерки да закрепи позицията си, случайно да не вземе да изпусне кокала.

И какво се получи последната седмица? Излязоха политици от всички партии и изказаха всякакви предложения (някой от тях от безумни по-безумни), с които уж да се въведе ред и нова визия и видиш ли хората да са спокойни, че ще живеят в различна държава след изборите. Целта на коментара ми днес изобщо не е да вземам отношение по тези обещания, защото всички те лекуват симптома, а не болестта. Зад всички обещанияпрозират користните цели на парламентарно представените партии и стремежът им да си гарантират поне още един мандат на принципа „не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле“., т.е ако хората не гласуват за нас, да направим така, че и за другите да е трудно. То не беше да се въвежда "Нова република", "румънски модел", "реални решения", "поискай промяната", "презареди БГ" и др.

Всички обещания обаче целенасочено не се фокусират върху реалната болест, която подтиква стремежът към машинации, а именно – монополизирането на политиката в България и опростачването на термина „демокрация“. Няма да влизам в диспут за това що е то демокрация и има ли почва у нас, тъй като тази тема е толкова тиражирана, че стана лошо клише и всички ние под демокрация започнахме да разбираме свободия, ненаказаност, страх да не те уволнят ако имаш други политически виждания, страх от подслушване и …..(сега като написах тези редове се замислих, че май всъщност схващаме декорацията като „страх“ от всичко, което ни заобикаля, защото очакваме да ни се случи все нещо лошо).

Но да се върна на проблематиката. Фундаменталният ни проблем е монополизирането на партийното пространство и оттам създаването на пречки за всеки, който дръзне да се противопостави на статуквото. Това, което в момента се предлага цели утвърждаване на текущото състояние и е вътрешна борба кой да „надцака“ другия, за да си гарантира повече места. А това отблъсква хората все повече и повече.

Вина за това незавидно положение и отблъскване реално носят всички политически партии, които допуснаха по време на така наречения „преход“ да се компрометират напълно идеите за представителна демокрация, за парламентаризъм, за политически плурализъм и мажоритарност в избора. Предателството на кликите, окопали се на върховете на политическите партии се свежда на първо място до това, че откраднаха политическите партии от собствените им членове. Освен от членовете им, партийните олигархии откраднаха партиите и от гражданите.

Политическите партии по принцип са организации на гражданите. Те се създават за да защитават различни интереси и да прокарват различни идеи на обществени групи, прослойки, групи от съмишленици и други. По своята същност политическите партии трябва да бъдат граждански организации.

Тъжната реалност е, че у нас партиите бяха превърнати в убежище за политическо и икономическо оцеляване на ръководещите ги клики. Партиите изоставиха идеологиите си и се впуснаха в безпринципни операции за осребряване на привилегированото си положение. Ако отказът от идеологиите е в някаква степен световно явление и обективен процес, пълната липса на идеи и отсъствието на визия във всички области на вътрешната и външната политика е характерна за българската действителност. Идейната нищета на политическите партии се отразява по най-лош начин пряко върху работата на законодателната и изпълнителната власт.

В продължение на 26 години политическите партии работиха за създаването на изборно законодателство, което да ограничи до крайност възможността за свободна гражданска инициатива по време на избори. Партиите изградиха стройна система за отрицателен подбор на народни представители, мнозинството от които трябваше да бъдат послушни, посредствени и да не виждат по-далече от носа и от джоба си. Гражданите склонни към собствено мислене и защита на националните интереси бяха държани, колкото се може по-далече от сградата на Народното събрание. Последния пример в това отношение е реалното бламиране на референдума за въвеждане на изцяло мажоритерен избор на кандидат-депутатите.

Българската демокрация е болна, а болната демокрация може да се лекува само с повече демокрация, в това число със солидна доза пряка демокрация. Необходимо е властта в България на бъде върната на суверена на властта – българският народ, който отново да стане един свободен народ и да поеме в свои ръце съдбините на страната.

Затова вместо да се предгалагат чутовни промени и гръмки обещания, партиите трябва просто да бъдат ЛИШЕНИ от ПРИВИЛЕГИИТЕ, които сами са си раздавали щедро през годините на прехода. Партиите трябва да бъдат поставени на едно и също ниво с гражданите и с останалите граждански организации.

Премахването на партийните монополи и отнемането на партийните привилегии ще спаси самите партии от пълното им обезсмисляне и от окончателното загубване на малкото им останали допирни точки с обществото и неговите интереси. Това би била първата крачка към затварянето на последната страница на мъчителния преход.

Затова политическите лидери вместо да се чудят какви неработещи мерки да предложат трябва просто да НЕ ограничават всячески свободата на избора, а да позволят на гражданите и гражданските организации да се борят за гласа на народа наравно с тях. Това би била истинска промяна, че ще излекува не само симптомите, но и болестта.

Ама много е готин Бойко, беееее! Мнооооого! Страхотен е! Мъж, та дрънка!



Как само им го нафърфорчи! Натутурузи им го целия. Барабар с макарите. Направо им скъса г@за!



Разплака им фамилията. Разката им дръндара лелин. Скри им шайбата. Разказа им играта. Бръкна им в организма. Навря ги в кучи г@з. Ошашави ги!



Българите съзряха и поумняха. На тези избори България гласува ЗА цивилизована Европа. България гласува ЗА принадлежност към най- мощната военна машина в човешката история. България гласува за сигурност, прогрес и просперитет.



Обратната страна на медала е тази: българите казаха НЕ на реакцията. Българите казаха НЕ на изостаналата и западнала азиатска Русия.



Казано другояче, товаришчи, идите на х@й! Сбогом!



ПОСЛЕПИС:

А социализЪма беше и си остана едно недоносче!