В настоящия пост се дават разяснения с реални числа защо българските граждани реагират и са толкова чувствителни към повишаване на цените на тока и газта.

В изложението са показани различни разрези и графики показващи цените на тока и газта в България и сравнение с други държави в Европа.

И най-важното - анализира се тежестта на разходите за ток и газ спрямо средните нетни работни заплати в България и Европа.

Изводите, които може да направим (основани на числата, а не просто на усещанията, че трудно си плащаме сметките):
1) Цените за ток и газ в България наистина са едни от най-ниските в Европа.
2) Ниските доходи са причината, въпреки ниските цени, тежестта на разходите за ток и газ да е толкова осезаема в бюджета на домакинствата (непоследствано след разходите за храна).
3) Държавната намеса в този случай е една от причините за текущата ситуация с цените на тока и природния газ.

Въпреки, че съм кенсианец, то тази ситуация е показателна за случаи, когато държавната намеса не цели да урегулира или стимулира пазара (икономиката), а пречи. Всъщност има отново грешен прочит на трактовките кога следва да има активна държавна политика по някой въпрос. 

По отношение на пазара на ток и газ (с малки изключение) реално свободен пазар няма. Има регулиран пазар на електрическа енергия за домакинствата, олигопол/монопол по отношение на доставките на природен газ за индустрията и почти никаква либерализаия на пазара на ток домакинствата. Държавата посредством държавните енергийни предприятия и КЕВР реално дава насоки за цените, изкривява конкуренцията и поставя потребителите в ситуацията да нямат избор и да търпят своеволия.

Малките изключения касаят пазара на електрическа енергия за индустрията. Там благодарения на голямата конкуренция едно предприятие може свободно да договори цени, условия за доставка, срокове на плащане. Всеки реализирал сделки на либерализирания пазар на ел.енергия за промишлеността е виждал позитивните резултати, когато имаш избор от кого и на каква цена на купуваш ток. И резултата е по-ниски цени и избор.

За съжаление за тока за бита все още се разчита на КЕВР и на благоволението на ЕРП-тата относно цените. Има силно ограничен либерализиран пазар и малък интерес, което за разлика от индустрият води до липса на конкуренция и фиксирани цени.

Също така и т.нар енергийна борса, която следва да е еманацията на свободния пазар на ел.енергия типично за нашите ширини не функционира като инструмент за регулиране на търсенето и предлагането и респективно определяне на конкурентна цена. Причината отново е държавата. Посредством държавните енергийни предприятия и "силата", която имат, държавата може да "манипулира" цените по свое усмотрение. 

По отношение на природния газ ситуацията не се различава особено. Има 1 основен държавен достатчик (Булгаргаз) за индустрията и бита и 1 частен. И двамата доскоро зависими от 1 източник - Газпром. А от съвсем скоро и частният доставчик е изцяло зависим от държавния. Т.е реално има 1 монополист - държавния Булгаргаз.

РЕШЕНИЯ:
1) Нужни са спешни мерки от страна на държавата да предостави условия за излизане на повече "играчи" на пазарите на ел.енергия и газ, да спре с пряката намеса на енергийните пазари и изкривяването на цените.

2) Трябва да се създаде повече конкуренция, като държавата се меси само, когато някои от играчите упражнява монополно положение или целенасочено манипулира цените.

Примера с конкуренцията и цените на ел.енергията за промишлеността на свободния пазар е положителен и трябва да се следва.


 
А) Средни нетни работни заплати в Европа (№1 най-ниска заплата)



Б) ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

1) Цена на електрическа енергия в България 2014-2016 г.




2) Цена на електрическа енергия в България в сравнение с цените в Европа 2014-2016 г.

От таблиците се вижда, че в България цената на електрическата енергия е една от най-ниските в Европа, но все още от тези данни не може да се направи извод дали и тази цена е относително поносима за домакинствата.




3) Тежест на разходите за електрическа енергия в България в сравнение с тежестта в Европа 2014-2016 г.

От долната таблица се индикира, че въпреки ниската цена на електрическата енергия в България, спрямо средните нетни доходи на член от домакинството, то България има една от най-големите тежести на разхода за ел.енергия на годишна база спрямо дохода.

Т.е ниските доходи са основната причина българските граждани да усещат значително всяка корекция нагоре в цената на тока. 

4) Тежест на разходите за електрическа енергия в България в сравнение с тежестта в топ 15 държави с най-ниски цени на електрическа енергия в Европа за 2016 г.

Долната таблица потвърждава извода, че въпреки ниските цени на тока у нас, ниските доходи водят до значителна тежест на разходите за ел.енергия в бюджета на домакинствата.

След България са единствено Албания, Румъния и Молдова.




В) ПРИРОДЕН ГАЗ

1) Цена на природния газ в България 2014-2016 г.



2) Цена на природен газ в България в сравнение с цените в Европа 2014-2016 г.

От таблиците се вижда, че в България цената на природния газ е една от най-ниските в Европа, но все още от тези данни не може да се направи извод дали и тази цена е относително поносима за домакинствата.



3) Тежест на разходите за природен газ в България в сравнение с тежестта в Европа 2014-2016 г.   От долната таблица се индикира, че въпреки ниската цена на природния газ в България, спрямо средните нетни доходи на член от домакинството, то България има една от най-големите тежести на разхода за газ на годишна база спрямо дохода.

Т.е ниските доходи са основната причина българските граждани да усещат значително всяка корекция нагоре в цената на газта.

4) Тежест на разходите за природен газ в България в сравнение с тежестта в топ 15 държави с най-ниски цени на газта в Европа за 2016 г.

Долната таблица потвърждава извода, че въпреки ниските цени на газта у нас, ниските доходи водят до значителна тежест на разходите за газ в бюджета на домакинствата.

След България са единствено Косово и Сърбия.



Г) Дял на разходите за ел.енергия, вода и енергия в харчовете на домакинствата в България.

От графиките се вижда, че въпреки ниските цени на ел.енергията, водата и енергията като цяло в сравнеие с Европа, то за периода от 2010 г. до сега те съставляват средно над 14% от бюджета на домакинствата и имат устойчив дял.

Повече пари се харчат единствено за храна.