Наскоро ми попадна интересна статия на Макс Баклаян, млад икономист, посветена на потайностите на испанската банкова система. Това, което ми привлече вниманието беше частта за действащите в Испания местни регионални банки наречени caja de ahorros (каха).    В Испания, както в по-голяма част от Европа регионалното банкиране е широко застъпено. Местните банки са третирани като основен партньор на замеделските стопани, на дребния и среден бизнес и на хората, които живеят в по-недостъпни райони, но се нуждаят от ресурс за развиване на икономическа активност и бизнес начинания. За съжаление малко по „южняшки“ испанците са минали допустимата граница в стремежа си към „правенето на пари“ и като всяко начинание водено от ярък стремеж към алчност, то се връща с огромни негативи към икономиката, която е допуснала подобни дисбаланси. В Испания местните регионални „каха“ не са били добре регулирани, което автомотично води до липса на прозрачност, до възможност за прекрачване на правилата, до изкривяване на крединия пазар.   Испания подобно на водещите държави в Европа разчита на местното си регионално банкиране. Това какви грешки са допуснали испанците не е предмет на настоящия коментар, тъй като те са видими. Фокусът в няколко последователни коментара ще бъде къде всъщност се намира България по отношение на кооперативното банкиране, историческото му развитие, предпоставки, съвременни условия и законодателни пречки за създаване на кооперативни банки у нас. В същото време ще се направи паралел с Европа и ще се търси отговор на въпроса защо кооперативното банкиране е толкова успешно там, как стоят финансово кооперативните банки спрямо голямите търговски банки.   Като за начало е добре да си припомним какви са традициите на България в кооперативното банкиране и на база последващите анализи за кооперативните банки в чужбина да си отговорим на въпроса дали всъщност това не е ключа към установяване на нормален, силен и добре функциониращ кредитен пазар у нас. В един от първите броеве на в-к „Свободен народ“ тази тема беше леко засегната, но сега ще се влезе в необходимата дълбочина, тъй като това е ключов момент и от икономическата програма на свободните социалдемократи от „Свободен народ“.    Развитие на кооперативното банкиране в България   (1) От Освобождението до 9 септември 1944   Начало на банковата система в България се поставя през 1879 г. от Временното руско управление (ВРУ). През същата година се основава и Българска народна банка (БНБ) и така се установяват кредитните отношения в следосвобожденска България. В първите години от съществуването си БНБ се фокусира основно към търговията и промишлеността и необходимотта от обезпечаването им с кредити. Нуждите на занаятчиите и селските стопани остават извън облега на банката.    Утвърждава се и устава на земеделските каси, в който ясно заляга принципа на взаимопомощта. С тази стъпка се цели осигуряване на евтини кредит на земеделските стопани. Така се полагат и  основите на Българската земеделска банка, която е първата търговска банка у нас.   На по-късен етап, през 1888 г., се разрешава на земеделските каси да кредитират и други стопански субекти, извън земеделците. Това води до известна степен до насочване на сводобния ресурс на касите към средните и едри селски стопани и търговци.   През 1910 г. се създава Българската централна кооперативна банка, която трябва да поеме кредитирането на всички кооперации, включително и земеделските. До края на 1910 г. Българската централна кооперативна банка обединява в себе си 900 кооперации. През 1934 г. Българска централна кооперативна банка се слива с Българска земеделска банка и се образува Българска земеделска и кооперативна банка. С направената консолидация банката става основен фактор на кредитния пазар. Около 50% от всички кредити и 54% от всички депозити в страната се администрират от нея. Българска земеделска и кооперативна банка оперира до 1947 година, когато е присъединена към Българска народна банка.   През 1936, поради влошената икономическа среда Българска ипотекарна банка (с преобладаващи чужди капитали) се влива в Българската земеделска и кооперативна банка. Така се дава възможности за по-активно кредитиране на общините и кооперациите. Основната цел е да се тушират негативните последици от световната криза през 30-те години на 20 в. за селските райони.   В периода след Освобождението успоредно с държавните и частни банки в България се създават и кооперативни кредитни институции като кредитни кооперации и популярните банки. Неблагоприятната икономическа и политическа среда, в която финкционират обаче води към 1934г. до реално действащи 35 банки. От тях две  кредитно-кооперативни учреждения – Съюза на популярните банки и селските кредитни кооперации и една държавна Българска земеделска и кооперативна банка. Останалите преустановяват дейността си, обявяват се в ликвидация или фалит.   (2) От 1944 г. до 1989 г.   След 9 септември със закон банковата активност става преругатив единствено на държавата. Създават се две банки – Българска народна банка и Българска инвестиционна банка, като продължават да функционират Пощенска спестовна каса и популярните банки.    След национализацията на банките популярните банки у нас имат 255 клона, банковите представителства при земеделски кооперации са с 3021 клона, а влогонабирателната мрежа с 4 368 пункта.   През 1951 г. се извършва нова трансформация на кредитната среда. Закриват се популярните банки и техните клонове по места се превръщат в клонове на БНБ. По-късно се създава се Държавна спестовна каса (ДСК 1967 г.) като влогонабирателена институция. На нея се възлага цялото спестовно дело и кредитирането на жилищното строителство. Пощенските каси се превръщат в агенции или представителства на ДСК.   (3) Кооперативното банкиране след 1989 г.   През 1989 г. стартират реформите в българския банков сектор. Наследената от социализма централна банкова система е заменена с двустепенна (двузвенна), състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето, от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на БНБ. Постепенно административното определяне на лихвените проценти по депозитите и кредитите се премахва и започва процес на установяване на пазарни механизми и в тази сфера.    В резултат на банковата криза у нас от средата на 90-те години се установиха нови правила на функциониране на банките, които целяха недопускане на подобна катастрова пак. От тогава у нас не са наблюдавани сътресения в банково-финансовата сфера.   Що се отнася до кооперативното банкиране, първите кредитни кооперации в България след политическите и икономически промени от началото на 90-те години г. се изграждат с помощта на Програма РНАRЕ на Европейския съюз. До 1998 г. у нас има функциониращи 33 кредитни кооперации на частни земеделски стопани по т. нар. Схема "Земеделски капиталов фонд" на РНАRЕ, които създават Федерация на кредитните кооперации на частни земеделски стопани със седалище в гр. Пловдив.    Дейността на тези кредитни кооперации е регламентирана в Закона за банките от 1997 г., където в като изключение в Преходните и заключителните разпоредби се казва, че „Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата на земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Комисията на Европейския съюз за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, могат да предоставят кредити на своите членове при условията на тези договори, без за това да е необходимо разрешение (лицензия) на Централната банка“   Българските взаимоспомагателни кооперации като цяло са организирани въз основа на опита на американските Credit Unions и Mutual Fonds, английските Unit Trusts и японските Shinyo Kinku и Shinyo Kumiai.   Периодът след 1989 до днес г. не се характеризира със сериозен успех що се отнася и до кооперативното банкиране. Както ще стане ясно в следващите коментари в България днес създаването и развитието на банкови кооперации е възпрепятствано от редица фактори, най-сериозните, от които са законовите неуредици и декларираното от БНБ нежелание за развитие на този банков сегмент у нас.