.
.
.
Българският кит

от Христина Христова в Избор на редактора · 04/04/2017 · 12:27

 

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнствата – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гавра със човешкото доверие,

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Уилям Шекспир*

Трудно е да се пише в момент, когато Отливът е факт.

Отговорността пред бягащите въпроси е огромна. Тягата на мисълта е с посока навътре и е по-силна от инстинкта за твърда земя. Самата земя се превръща в подвижни пясъци, които повличат съзнанието надолу. Поредното разочарование от неосъщественото обръщане на посоката в Колелото надвива останалите чувства. А Меланхолията, тази мамеща с песента си сирена, усмихваща се от всяко ъгълче на подсъзнанието, излиза властно на осветената сцена, танцувайки вечния си, хипнотичен танц.

Така се чувстват мнозина българи след поредните парламентарни избори.

През това време дърветата са отрупани с цвят. Мартеници се усмихват в клоните им. Влюбените вървят под слънцето ръка за ръка. Толкова е красиво в първия ден на април! Животът се ражда неудържимо в пролетния копнеж. А София наистина е невероятна в този цъфнал, сияещ ден! Златните кубета на „Александър Невски“ блестят като небесни замъци, блестят заслепяващо!

Прекрасна, любима София. Прекрасна, скъпа на сърцето България.

Именно затова е адски нелепо. Големият всъпрос на пръв поглед изглежда без отговор. Или почти. Защото със сигурност отговор има. Но ние явно не сме го намерили, а сме поискали прибързано да продължим напред без него. Е, не става така… За пореден път е ясно, че не става. „Това е въпросът“, беше заключил героят на Шекспир. В българския си вариант въпросът гласи: Как е възможно отново и отново да оставяме прекрасната си страна в ръцете на най-некадърната, морално най-деградиралата част от нашето така и неслучило се общество?! И да изберем за пореден път същата смайващо некомпетентна и дори примитивна прослойка за свой представителен и управленски „елит“?!

Това наистина е смайващо.

Няма българин, който да не знае, да не вижда и да не разбира прекрасно, че с методична последователност поверяваме съдбата си, съдбата на своите деца и на цялата държава в ръцете на една шайка, съставена не просто от крадци на материални блага. А от крадци на животи. В напълно буквалния смисъл.

Журналистът, а днес началник на кабинета на президента Радев, Иво Христов, беше сравнил това безумие в поведението на населението ни с поведението на китовете-самоубийци. Тоест – това е мистерия, която няма реално обяснение. Дали е така?

Убедена съм, че преди да си отговорим на този въпрос, няма как да продължим и стъпка напред като народ, като общество и като държава. Подобно на една малка част от вас, и аз съм мислила много и дълго за този феномен. Наблюдавала съм внимателно импулсите в колективното движение. Чела съм книгите на великите умове. Взирала съм се в пластовете на колективното несъзнавано – и от дистанция, и като негов носител. Понякога съм се докосвала, а друг път съм се оказвала фронтално срещу отговорите на този значим, почти метафизичен въпрос. Но, рано или късно… отговорите се менят. Никой от тях не върши работа за дълго време, въпреки категоричното наличие на закономерност. Защото междувременно се случват нови неща. Идват нови обстоятелства. Процесът определено е сложен и никак не е прост. Отговорите също са сложни. Те са елементи от огромния пъзел, който всички заедно редим във време-пространството. И така създаваме своята История и своята Съдба.

Но да се върнем на китовете-самоубийци.

Безспорно, възпроизвеждането на криминалното политическо статукво в държавата ни е зашеметяващ парадокс. Електоратът в състояние на негласен консенсус продължава да дава отново и отново властта на тези, които десетилетия наред разрушаваха и продължават да разрушават остатъците от българската държава, подлагайки огромна част от населението на безпощаден геноцид и предизвиквайки небивала демографска катастрофа. Същото това население, сякаш безвъзвратно оглупяло, като в ступор поддържа своите екзекутори и не е в състояние да каже „Не! Стига вече!“ Не е в състояние да изрази елементарна съпротива. Как е възможно това?!

Искам да споделя с вас няколко свои отговори. Те нямат претенцията да бъдат меродавни. Но моите отговори са част от съзнателните процеси, протичащи в колективното тяло, следователно са важни. Те са продължение на мисълта на някой друг. В същото време моите отговори за някои от вас са отправна точка, която ще роди собствените ви отговори. Всичко това представлява колективният процес, който се плете като плитка от съзнаващите и съзнателните участници в пътя ни през историческото и цивилизационното време.

Считам, че с днешна дата една от най-съществените вътрешни причини за българското неслучване е страхът и отказът от приемането на реалността. А реалността е очевидна. Не, тя е очевАдна. И точно поради това – абсурдна и невъзможна за приемане. Реалността е звучният шамар по самочувствието ни като общество и нация. Защото е твърде срамна, твърде неудобна и унизителна за нас. Всички ние сме съучастници в тази реалност – в неспособността ни да се състоим като общество, легитимирайки почти три десетилетия кликите, съставени от мошеници и от слуги на чужди интереси, и бетонирайки ги здраво във властта. Отговорността е първо персонална, а след това е колективна. Но така или иначе касае всеки един от нас. Нима има нормален човек, който би отрекъл безпрецедентната разруха, която заедно допуснахме да се случи в България?! Икономика, образование, здравеопазване, жизнен стандарт, демография, отбрана и сигурност, национален суверенитет – целият фундамент на българската държавност е в руини. Извън София и няколко по-големи градове – в страната цари пълен погром.

Ако сте от десетте процента българи, които живеят горе-долу добре (хич и не мисля да включвам в това число единият процент от вас, който владее държавата) и поради това ще обявите моето твърдение за преувеличено, моля ви идете в което и да е българско село или градче и влезте в десет произволни къщи (без пустеещите и разрушените). И попитайте хората как успяват да живеят. Можете да се разходите и в някои квартали на столицата или в областните градове – ей така за разнообразие след поредния ви бал в Шератон или Кемпински (или както там са новите им имена), на който сте излъскали егото си. И тогава ми кажете отново, че преувеличавам.

Но да не изброявам това, което прекрасно знаем, а да обобщя – ние позволихме на самопровъзгласилия се „елит“ да яхне глупостта ни до невиждани висоти. Колкото по-нагли ставаха те, толкова повече ние изглупявахме. За да не признаем собствената си глупост, се превърнахме в абсолютни глупаци. За да неглижираме собствената си несъстоятелност, приехме захаросания официален наратив за някакви си ценности, в името на които сме длъжни да унищожим собствената си държава из основи, заедно с всички достижения от времето на соца. И понеже всички искахме публично да се отречем от идеологията на соца, взехме, че затрихме заедно с него и цялата си държава.

Тази истина не може да бъде преглътната от мнозина. Тя е толкова срамна и грозна, че ние като общество така и не се осмелихме да си я признаем. Възпроизвеждането на статуквото е част от собственото ни самозалъгване, че не е възможно всичко да е толкова сбъркано, до абсурдно. Не е ли по-поносимо да си зяпаме политкоректната „Панорама“ и пошлите сутрешни блокове в телевизора, с техния лъскав официален наратив, който ни ласкае и оневинява? Не е ли по-лесно да преглътнем розовото бонбонче, което за миг потиска горчивината от очевадния и безусловен провал на гръмко наречения „преход към демокрация“? Демокрация?! Вие сериозно ли?! Стигнахте дотам да бъдете превърнати в стадо добичета, които доброволно чакат на редичката, за да дадат покорно пръстовите си отпечатъци срещу подхвърленото им по милост „здраве“. Това го нямаше дори и в соца!

Истината е твърде срамна, за да бъде призната за истина. Тя ни унижава. Не признавайки я, ние се чувстваме успокоени (макар и измамно), самозаблуждаваме се на съзнателно ниво, че всичко е точно така, както трябва да бъде, щом го казват по телевизора. Ние не сме отговорни за живота, който ни се случва. Ние нямаме вина, или в най-лошия случай сме просто жертви. Така на практика сами възпроизвеждаме и подхранванеме статуквото, легитимирайки разказа на мейнстрийма, защото гмуркането в истината е твърде болезнено начинание и изисква огромна вътрешна енергия, за да бъде назована груповата ни вина и да бъде произведена някаква съпротива. А всяка съпротива е жертване в различна степен на личното ни благополучие и сигурност или просто на личното ни оцеляване в името на  благополучието и оцеляването на общността.

Много малко от нас са готови на тази жертва. Това е съзнаващата и съзнателната част от колективния корпус, която се отнася отговорно към живота и оцеляването на общността. Или пък това са тези от нас, които са изгубили всичко и вече нямат нищо за жертване, като последният им шанс е изправяне срещу Системата.
/.../
www.memoriabg.com/2017/04/04/bulgarskiat-kit/

  В Безсрамия Разбирам,
явно доста хора
са загрижени -
за работата,
за заплатата,
за хляба...
И им дреме слабо
накъде вървим...
Навярно е по-благо
да ядем, да спим,
да се смалим...
в Безсрамия.
Но не и да се осмелим,
да се изправим...

Марин Тачков

 

е този материал..
и не знам вече, кой разбира, и кой
не разбира .. „изгубената„ наша Реалност..
просто България е купена ,и продадена отдавна, Хора !!
нямам надежда, даже и да говоря..
благодаря за твоята достойна позиция, марине
Юлия

Но би могло да стане и по-лошо... Веднъж като се тръгне по крив път... А и като липсват първите седем години...
Поздрави!...

Голямата химическа лъжа в Сирия
Автор: Дахер Ламот
Всички статии на автора
07.04.2017 14:18 16426 преглеждания 13 коментар/а

Принтирай
Изпрати

Светът е изправен пред трета световна война. Но защо е всичко това? Колкото и да ви е смешно, всичко е заради газ. Газови тръби.





Колелото на историята се върти, но ние, хората, не се променяме особено, сякаш сменяме само декорите около нас. Сменихме каруците с автомобили, вместо колибите вече имаме лъскави сгради, а мозъците си ги вкарахме в пластмасови кутийки с интернет. Останалото не се променя: войни, ресурси, политика, контролируеми маси, търговия и консумация.



В края на трети век римският император Диоклециан установява тетрархия, като за Египет и Сирия отговарял Гай Галерий. През 303 година, насърчаван от Галерий, Диоклециан подпалва собствения си императорски дворец в Никомедия, след което обвинява и демонизира християните около Антиохия. Следват ужасни гонения, изгаряния, обезглавявания и убийства на християни, в резултат на което са убити свети Георги и свети Пантелеймон.



Тази пропагандна техника се ползва от столетия, но поради някакви неизяснени антропогенни закони винаги работи. Работила е за Хитлер, когато е запалил Райхстага. Очевидно днес работи и за САЩ, като основният им инструмент са добре организирани обвинения за „използване на химически оръжия” и „убийство на малки деца”. Това проработи за войните им в Ирак. Тогава изправиха пред Международната комисия за човешки права едно 15-годишно момиче, което със сълзи на очите и сърцераздирателни ридания съобщи на света как е станало свидетел на убийствата на бебета в инкубатори, извършени от иракски войници. Години по-късно се оказа, че тя е дъщеря на кувейтския посланик в САЩ и всичко е било изфабрикувано.



За следващата война в Ирак оправданието бе „химически оръжия”, ползвани от Саддам. Вероятно същите, които му даваха, за да ги ползва срещу Иран. В крайна сметка такива оръжия не бяха открити и всичко се оказа... пропаганда. Жалко за стотиците хиляди убити иракчани, съсипаната им държава. Какво толкова? Целта оправдава средствата, а и кой би посмял да постави под съмнение думите на младо момиче, което лее сълзи и обяснява как убиват бебета?



Но и как да поставим под критика и намеренията на глобалния разпространител на добро и демокрация в света? Макар и единствените, използвали атомни бомби срещу цивилни градове в историята на човечеството, Съединените щати са сериозно притеснени от наличието на химически оръжия, и с право – следите от американските химически оръжия още присъстват насред виетнамската биосфера. Така че трябва да им се доверим.







Колкото и да обвиняваме в липса на въображение американската администрация, в крайна сметка тя отново реши да предложи същата безвкусна пропаганда. Обвиненията срещу Асад валят от 6 години, по няколко пъти на месец. Първото обвинение бе през 2013 г., когато бе използвано химическо оръжие в Хан ал Асал, близо до Алепо. Тогава обаче нещо в сценария се размина и всъщност бунтовниците бяха разкрити. Бившият прокурор към ООН Карла дел Понте сама заяви, че е по-вероятно бунтовниците да са го ползвали, но за наказание на следващия ден бе уволнена.



Това не е теория на конспирациите, това са фактите. Сирийското правителство покани международни екипи да разследват случая, но те поради „административни” причини пристигнаха няколко месеца по-късно, на 20 август 2013 г. На 21 август, когато делегацията е още в хотел в Дамаск, избухва следващото обвинение – в Източна Гута, район, намиращ се в покрайнините на столицата, е използвано химическо оръжие. Делегацията напуска Сирия, без да отиде в Хан ал Асал, а Обама започва да тръби как Асад е прекосил „червената” линия.



Така стигаме до поредното обвинение - това от 4 април тази година. Това деяние прилича на закъсняла първоаприлска шега. От град Хан Шехун, намиращ се под контрола на „Ал Нусра”, тоест клона на „Ал Кайда” в Сирия, изтичат кадри, в които се виждат обгазени мъртви деца. Само ден преди това „Ал Кайда” отвлича десетки хора от намиращия се малко пò на юг град Хаттаб и те все още са в неизвестност. Според локалните агенции тъкмо те са хората, показани на кадрите. Руските и сирийските военни съобщават, че е ударен оръжеен склад с доставка от Турция. Какви са мотивите на сирийската армия да ползва химическо оръжие в момент, когато печели битките в Северна Хама? Кой наистина печели от цялата история?



Но всички тези факти нямат значение. Израелският премиер Нетаняху изглежда пределно загрижен за сирийския народ, турският президент Ердоган, Борис Джонсън, Франсоа Оланд и още дузина „приятели” дружно като по команда скачат по социалните мрежи и нападат сирийското правителство.



Без доказателства, без резолюции на ООН, без информация, днес, на 7 април, САЩ нанесе удари срещу авиационната сирийска база в района около Хомс. Посочената причина е „химическата атака” в управлявания от „Ал Кайда” град Хан Шехун по доказателствата на кадри, пратени от вездесъщите „Бели каски”, от тези носители на „Оскар” за актьорските си изпълнения. Както добре знаете, „Белите каски” действат само и единствено в райони, управлявани от „Ахрар ал Шам” и „Ал Нусра”.



Светът е изправен пред трета световна война.



Но защо е всичко това? Колкото и да ви е смешно, всичко е заради газ. Газови тръби. Ако проследите внимателно картата на Сирия, ще видите, че основният проблем на САЩ и техните коалиционни партньори от Саудитска Арабия, Катар, Турция и Йордания е напредването на сирийската армия от Палмира към Дер Еззор. Това овладяване на територии от страна на Асад ще затвори пътя на тръбите от Катар към Турция и прави разцепването на Сирия безсмислено. Разцепването на Сирия е План Б за американската администрация, след като тя видя, че над 70% от сирийското население подкрепя светското правителство, а не „Мюсюлманското братство” и ислямизираните му метастази.



Отделно като добавим новооткритите находища в Левантийския басейн, картината се изяснява още повече. Всекиму е ясно, че САЩ и коалиция искат да сложат удобна марионетка, използвайки радикалния ислям като инструмент за натиск. Ако пък толкова много искат демокрация, защо не се насочат към Саудитска Арабия, своя най-добър арабски приятел. Там, където християнството се наказва със затвор или смърт, а жените нямат права. Струва ми се, че крещящо там се нуждаят от свобода на словото и демокрация, но може би да имаш безмозъчни, лесно управляеми (чрез имами) консуматори е по-удобно?



А сега се обръщам към Американското посолство и „Америка за България”. Уважаеми грантаджии, понеже аз съм от християнски град в Сирия, наречен Махарде, най-големият такъв в страната, бихте ли имали доблестта да финансирате едно начинание? Нали търсите истината? Какво ще кажете да отидем в Сирия и да ми посочите къде има един оцелял християнски град на териториите на т.нар. бунтовници, било то умерени или неумерени? Дайте да вземем онлайн телепрезънс и пряко да предаваме оттам, ако трябва, ще обиколим и питаме всички християни.



Готови ли сте на такова начинание? Имам още няколко въпроса? Защо Вашето правителство финансира геноцида над християните? Защо не чух и думичка в американската преса за ежедневните нападения над нашия град от тия умерени уроди, „Джейш ал Изза”? Кой ги финансира. Поправете ме, ако греша, но САЩ официално не им ли даваше екипировка и пари? Като нападнете сирийската армия, кого нападате? Сирийци, християни, алауити и сунити. Истинските сирийци.







Християни в Сирия.



Също така, бихте ли ми посочили една педя бунтовническа земя, в която не е обявен уахабитско-салафитски шериат? Бихте ли ми обяснили как така ИДИЛ нападна сирийските бази моментално след американските и израелските удари около Дер Еззор, Хомс и Палмира? Бихте ли ми обяснили как така Идлеб е столица едновременно на „Ал Нусра” и на Сирийската свободна армия (ССА)? Защо в самия град Идлеб има табели, на които се забранява на жена да излезе без никаб?



Бихте ли ми обяснили защо непрекъснато виждаме американски оръжия и TOW снаряди в „Ал Нусра”? Бихте ли ни казали защо отказвате да признаете „Ахрар ал Шам” за терористична организация, след като основателят й е бивш член на „Ал Кайда”, а сегашният шеф на „Ал Нусра” (или сега „Тахрир ал Шам”), т.нар. Абу Джабер, е бившият шеф на „Ахрар ал Шам”? Бихте ли ни казали защо братовчедът на основателят на ССА разпространява радикален ислям в България?



А на всеки, който мисли, че има, примерно, християнски оцелял град на териториите на бунтовниците, предлагам да си заложи публично цялото имущество, да отидем на място (финансирани, примерно, от „Америка за България”, ако имат капка достойнство) и тогава да говори.



P.S. Уважаеми грантаджии от „Америка за България” и Американското посолство, надявам се да имате доблестта да ми отговорите. Сещам се за една друга сила, която обичаше да се обгражда от сервилни, послушни, безскрупулни агитатори и манипулатори. И пропагандатори. Само че тази система се разпадна и бе обявена отдавна за тоталитарна. За провалена система. Ще е добре да помислите дали да не си повишите малко нивото и да почнете да давате път на критично мислещи, самостоятелни и силни личности, търсещи фактите, а не прилежно да ви лижат... подметките. Онези, които се обграждат от лепкав, подмазващ се боклук, сами започват да смърдят.

Къде е грешката - в системата , която инкасира лъжливи, удобни лъжи, за да оправдае агресивните си действия... така е до сега и докога ще продължи- докато се печатат долари без покритие... ще се срине...
У нас- изборите се печелят от 1 милион чиновници и за украса- платени цигани... Докога ще сме безпомощни... докато не намалим чиновническата класа....