Седя и си мисля:
Какъв е смисълът от всичко и се блъскам в стена от противоречиво стълкновение и стигам да едно единствено заключение:

СМИСЪЛЪТ  Е ПАРАДОКСАЛНО БЕЗМИСЛЕН!

Живеем – за да умрем!

Градим – за да се унищожим!

И кой се запита, какво като се върпоизведем и се запази нашия ген, след като след 3-4 века, ще сме забравени, дори от отроците си.
Всичко е толкова преходно и неосъзнато, че в забързаното си ежедневие, забравяме до къде трябва да стигнем. Просто вървим по една отъпкана до болка пътека, която води до ръба на една голяма пропаст. Всякакви табели по нея ни оказват, че това е правилният път. Случва се дори, да спорим със самите себе си, опитвайки се да ги оборим, но срещаме стена от предрасъдаци, изградена от манипулациите на големите организации.
Всичко в света ни е заблуда и най-вече тази, че нужна ни е вяра, в нещо по-различно от нашата личностна представа. От тук идва нуждата ни да назовем и бога с имена, различни от съдба.

Нашата вселена, нашият свят, нашето усещане за живот, не е провокирано от чудо или творец.
То е в нашето съзнание, а нашият ум просто го проектира в нещо реално, като привидение.
Всеки човек, всяка връзка с този свят, оставя впечатление, че съществуваме в реален свят, но реално, той не се зародил от взрив, нито го е имало преди да се събудим в него, нито ще го има и след това. Сценария ни е такъв и статистите по новините, както всички други се придържат към това, което сами сме си създали.

И какво, като умрем или живеем, в свят който няма смисъл, живота е една безкрайна лента, която няма нито начало, нито край. Случва се сега, но с понятия, като минало, настояще, бъдеще и време, се опитваме да си го обясним. Мозъка ни сам показва, в кой момент решава да го наречем „сега“. „Сега“ никога не минава и само продължава, а реално е и преди и след.
Трудно се възприема, чужда теорема, както и след хиляди години да си мислим, че разбираме в какво живеем. Нека следваме собствената си пътека и не позволяваме, на хилядите там актьори, всячески да ни обясняват и объркват, че е друго освен, това което е, за нас самите.

Ами ако тази манипулация, случваща ни се още от пеленаци, ни наслоява, че смъртта е крах и че клетките ни остаряват и в съзнанието закърняват мисли, строго в крехка възраст, както софтуера на нов компютър и първо мозъка от тях, чете. Примерно за старостта и болестта, които са плод на грешно зареден капацитет, на мозък с безкраен потенциал. А можем ли сами да влезем в харда и информацията да променим?!

За жалост малкото хора, които са успяли да отворят съзнанието си и да се опитат да контролират мозъчния потенциал, са били обречени на провал. Но са оставили на света около нас, своята следа и опит.

Поглеждам с умиление към небето и звездите, извисяващи се нависоко.
Шир необятна в космос и вселена, взирам  и се виждам от другата страна в безкрая, аз съм част от мене, вселена във вселена и така без край следя, както отражения в насрещните огледала. Но край няма и в това е смисъла да разбера, като гледам се от моята страна. Вплетените нишки на живота се разплитат, само с отворено съзнание.  А то не подлежи на контрол от манипулации и се дължи на нашето собствено осъзнаване.

Когато казват, че от други обстоятелства зависят твоите решения, не е нужно да ги пренебрегваш, но вслушай се дълбоко в теб и чуй вътрешния си глас, какво ти говори, интуиция му се казва и никога няма да бъде „НЕ Е ВЯРНА“.

Не се пренебрегвай и не се отказвай от мечтите, те са превърнати в реалност, точно в твоята реалност, защото ако са това, към което истински се стремиш, то ти ще го постигнеш.
Преградите с чиста мисъл, сами падат, а чуждите мисли ти се виждат разпилени и безвкусни, когато сам докоснеш собствените си струни (възприятия)...

 

Дори и смисъл да не си видял, дори безмислиците осъзнал, запитай се – ти кой си,  къде си, какво си, защо си точно ти и какво ако си някой друг,дали?

...РЕЯ СЕ,,, РЕЯ СЕ.... РЕЯ СЕ,,,,,

 

 

Ама ти наистина ли тази нощ ги измисли всички тези неща? :))
Аз пък спах като бебе. :))))))

В живота има много превратни моменти и за да не превъртиш и ти, имаш нужда сам себе си да изразиш, като да извикаш с пълен глас в пустиня. Да знаеш, че няма кой да те чуе, но да ти олекне, че и да те чуе само би те разбрал, какво ти е :)
Ех да можех и аз да кажа същото :



Ама нали трябва да си ги напиша нещата, че без сън да се успокоя и да се надявам, че нещо това в мен ще се промени и ще се почувствам отново онзи наивник, който ще си остане мечтател и никой няма да има силата да го спре ;)

То пък някой взе,че се чу. ;)
Няма да се тормозя,че ще се скършиш,нали?Че и миналият ти постинг беше.......:))

   Написаното Иво е много добър признак за осъзнаване че сме част от "Матрицата"...
   Но я си помисли че пък Тя, миличката просто е Гениална Програма, даже не е "компютъра" дето седи на Бюрото на Твореца сред Творението...
   А не мислиш ли че точно това е основната цел на Програмата, постоянно да я обсъждаме, така че да си останем част от нея, ами къде ще ходим брат, като останалото е Енигма... за нас...
   Мъдрите не разсъждават толкова, а вървят все и по близо до "центъра" на Вортекса... за да се идентифицират с Него а не с разбирането му...