Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2017 21:58 - ОСМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН: МИЛОСТ – ИДЕТЕ И НАУЧЕТЕ ЩО ЗНАЧИ ТАЯ ДУМА
Автор: crosskb Категория: Лични дневници   
Прочетен: 782 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 16.11.2017 10:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image ОСМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН:

МИЛОСТ – ИДЕТЕ И НАУЧЕТЕ ЩО ЗНАЧИ ТАЯ ДУМА

 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Темата на днешната проповед е милостта. И това не е изненадващо. В днешната неделя освен, че Църквата е постановила да се чете притчата за добрия самарянин, ние честваме и паметта на един светец, който получил прозвището Милостиви - свети Йоан, който през седми век бил патриарх на Александрия. Затова днес ще правим чести паралели между притчата и житието на светеца.

Тази добре позната ни притча нашият Господ разказва в отговор на въпроса на юдейските законоучители „кой е моят ближен“. Това бил техен характерен подход – вместо да се смирят пред висотата на Божия закон, те изследвали казуси, за да ограничат обхвата на неговото действие. През вековете до Христа те натрупали свое обемисто предание, чиято основна цел била по-скоро да намери „вратички“ в закона. А вратичките били най-вече по мярка на фарисеите, и то от мъжки пол. По същия начин те искали да постъпят и с двете единствени заповеди за любов към Бога и ближния, които Спасителят предявил.

Притчата ни говори за човек, изпаднал в тежка беда и изоставен на пътя в безпомощно състояние. Има ли смисъл да казвам колко актуално звучи това: медиите ни заливат с информация за измамени и ограбени хора, за тежко болни и страдащи. Социалната държава би трябвало да поеме тяхното страдание. В България не успяваме да изградим такава, но дори в тези страни, където има някакви успехи в това отношение, стоят въпросите: не се ли крием ние, хората, от отговорността, която Създателят ни е поверил, за нашия ближен? Не се ли превръщат данъците, които плащаме в индулгенция за чиста съвест? Добре е държавата да има грижа за социално слабите, но дали това отменя нашата отговорност?  Св. Йоан Милостиви със сигурност не смятал така. Той бил син на Кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: "Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самият Бог аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът." Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието; че тя е висша добродетел; и че християнинът трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, Който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт. През целия си живот Йоан помнел това чудно явление - бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.

Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Избран бил за патриарх в Александрия. Скоро подир назначението си за патриарх, той повикал църковните служители и им казал:

- Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари!

- А кои са твои господари, владико? - запитали го удивените служители.

- Бедните и сиромасите - отговорил светеца - Те са мои господари, понеже могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните жилища.

По заповед на патриарха били преброени около седем хиляди бедни, на които той оттогава давал ежедневна прехрана. Ето как свети Йоан ни учи да гледаме на бедните и нуждаещите се като на наша отговорност, като на възможност да покажем любовта си към Бога, а не да роптаем, че кмета или правителството не са направили нужното.

Кои са пречките за милосърдието?

1. Осъдителността.

Без причина ли лежи така изтерзан и ограбен този човек? Не го ли наказва или вразумява Господ за нещо?  Бог е допуснал … и т.н. Не знаем дали такива мисли са минали в главата на свещеника и левита от притчата, но в нашите глави те често свиват гнезда. А нашия народ си има и готова мъдрост: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло.“

Веднъж един юноша от Александрия избягал с една монахиня в Константинопол. Всички започнали да ги осъждат, а св. Иоан им казал: Чеда, престанете да осъждате, защото вършите два гряха: първо, като осъждате съгрешилия, нарушавате Божията заповед: “за нищо не съдете преди време”, а от друга страна, клеветите брата, без да знаете дали съгрешава и досега или вече се е покаял. За назидание той им разказал следната история.

Един монах минавал по улиците на град Тир. Забелязала го една блудница на име Порфирия, която била известна на всички в града, и започнала да вика след него: „Отче, спаси ме, както Христос е спасил блудницата.“ А монахът, който сметнал за нищо човешкия съд, казал: „Последвай ме!“. Взел я за ръката и пред очите на всички я отвел от града. След това се понесла мълвата, че монахът си взел за жена блудницата Порфирия. По пътя към женския манастир, където я водел монахът, Порфирия намерила едно захвърлено дете и го взела, за да го възпита като свой син. След известно време на някои граждани на Тир им се случило да идат в страната, където живеели старецът и Порфирия. Видели, че тя има дете, и когато се завърнали, разказали на всички, че Порфирия родила дете от монаха. Когато старецът предузнал своята кончина, той казал на Пелагия ­ (такова име получила Порфирия, когато приела монашеството): „Трябва да ида в Тир. Искам и ти да ме съпровождаш.“ Покорна на волята на стареца, Пелагия, заедно с детето, тръгнала с него. Когато влезли в града, старецът се разболял и много граждани дошли да го навестят. Тогава старецът казал на посетителите си: „Донесете ми кадилница.“ Взел я и изсипал на гърдите си горещите въглени. Въглените не изгорили нито тялото, нито дрехата му. Старецът казал на хората: „Благословен Бог, Който някога опазил къпината в огъня! Той е свидетел, че както горещите въглени не изгориха тялото ми и огънят не докосна дрехата ми, така и аз от самото си рождение не познавам плътския грях.“ С този пример св. Йоан Милостиви прославил Бога, Който познава тайно подвизаващите се Свои раби. Братя и чеда мои, - наставлявал той - не бързайте да осъждате. Ние често забелязваме греха на съгрешаващия, а покаянието му, което се върши тайно, не виждаме.“

2. Егоизмът, проявяващ се като сребролюбие и скъперничество.

Веднъж, ходейки по болниците, св. Йоан Милостиви взел със себе си епископа Троил, който бил богат, но голям егоист и скъперник. Патриархът го помолил да раздаде на нещастните по малко пари. Троил се срамувал да откаже, и раздал тридесет златни лири. Но после, кота се върнал у дома си, той толкова много съжалявал за раздадените пари, че заболял от мъка. Като узнал това, Йоан отишъл при него и му казал: "Донесох ти парите, които бях взел от тебе на заем в болницата. Ето ти ги! Само че напиши ми с ръката си, че ми отстъпваш наградата, която би могъл да получиш за тях!" Патриархът искал да вразуми Троил и да му напомни думите на Писанието: "Който дава на сиромах, дава в заем Господу!" Но Троил се зарадвал много и получил парите. Патриархът усърдно се молел на Бога да вразуми сребролюбивия епископ. На следната нощ Господ удостоил Троил с едно спасително съновидение. Той видял прекрасно здание, на входа на което било написано: "Това е жилище и вечно почивалище на Троил". Той се израдвал, като видял небесното жилище, но веднага чул глас, който заповядал да се изтрие надписът и същата минута се явил друг надпис: "Туй жилище Йоан, патриарх Александрийски, купи от Троил за 30 златни лири". Епископът се събудил ужасен, като дълбоко съжалявал, че изгубил своето жилище на небесата. Той осъзнал своя грях, разкаял се за сребролюбието си и оттогава станал щедър и милостив.

 3. Страхът, маскиращ се като разумност.

Мнозина укорявали патриарх Йоан за неговата щедрост. Те се представяли на разумни хора, загрижени да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, Който помага на милостивите. И действително, колкото и да раздавал, той никога не чувствал недостиг. Господ внушавал на добрите люде да донесат при него пожертвувания. Богаташи изпращали цели кораби с храни на патриарха, който пък живеел толкова скромно, че се завивал само с едно протрито одеяло. Нему поверявали пари за помощ на бедните и почти изпразнената понякога каса скоро отново се напълняла. Като раздавали помощи, сътрудниците му веднъж го запитали да дават ли на всички бедни, които идват, защото някои от тях изглеждали добре облечени. Йоан отговорил: "Ако ние сме раби Христови, то трябва да постъпваме, както Христос е заповядал, като не гледаме лицата и не разпитваме за живота им ония, които искат помощ. Ние не даваме свое, а Христово. Ако вие мислите, че имуществото няма да стигне за толкова милостиня, то аз не искам да бъда участник във вашето маловерие, защото съм уверен, че ако бедните от цял свят дойдеха при нас в Александрия за помощ, то Бог и тогава няма да допусне да оскъднее църковното имение."

Вероятно ще бъдат прави тези, които кажат, че Бог дарувал св. Йоан и с дарба „вяра“, за която говори св. ап. Павел на коринтяните. Но истина е също, че ако имахме вяра колкото синапово зърно, и ние щяхме да се подвизаваме подобно нему.

         Най-голямата пречка за щедростта е страхът, че ще обеднеем, ако дарим нещо на някого. Страхът е голям мъчител. Затова, ако усетим, че имаме желание за дарителство, но страхът обхваща сърцата ни, нека увеличим вярата си. А как идва тя? Св. ап. Павел ни дава директен отговор – „Вярата идва от слушане на Божието слово“. Божието слово, което ни разкрива Божията сила и грижа за нас. Нека повече да четем Св. Писание, като не забравяме, че има една книга от него, която все още не е завършена - това е книгата „Деяния на апостолите“. Нейно своеобразно продължение са житията на светиите.

         4. Фалшивата религиозност.

С религиозността често се злоупотребява. Започнахме днешната проповед с една такава злоупотреба – законничеството. Религиозният данък почива на същото мислене – давам си лептата и не ме занимавайте с проблеми. Бедните и болните да не ми се мяркат пред очите, че ми развалят пейзажа!

Притчата за добрия самарянин показва още двама души, и то свещенослужители, които превратно разбират религията. Оставаме с впечатление, че  свещеникът и левитът сякаш бързаха за някъде. Съвременният шегобиец би казал, че бързаха за кръчма, но нека не сме толкова черногледи. Нека кажем, че вероятно бързаха „по служба“, по религиозни дела. Но мисля, че те бързо калкулираха наум, какво ще им струва едно отклонение от пътя. Разправии (по настаняване в странноприемница) + Време (обгрижване през нощта) + Пари + Нерви + Бъдеща ангажираност („ако струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя“). Работата с един страдалец със сигурност отнема много и всякакъв ресурс. Затова хората и тогава, и сега бързат. Избират да бързат.

Днес християните много често бързаме за всякакви религиозни занимания. Поклоннически пътувания, манастирски посещения, икони, богословски беседвания на кафе или без кафе, общения със себеподобни и прочие. Тези неща, сами по себе си, са чудесни. Даже тук, в нашата църква, те са недостатъчни. В книга Деяния виждаме, че общението е един от стълбовете на апостолската църква. Но за тях си има време. Когато на пътя ни застане страдалец, ние вече сме поставени пред изпитание. Изпитанието е дали да удовлетворим първо своите или чуждите нужди. Изпитание, на което свещеникът и левитът от притчата се провалиха, но пък св. Йоан, патриарх Александрийски издържа.

По негово време персийците завладели Сирия и Палестина и изгорили Йерусалим. Съчувствайки горещо на страдащите, св. Йоан им изпращал щедри помощи и откупил множество нещастници. Тогава епископите имали права и на съдии, признати от държавата. Трябвало ежедневно да изслушва всички, които идвали при него, без да изоставя богослужебните си задължения. Затова той съвместявал всичко, като определил за изслушване и решаване на проблемите на страдащите два дни в седмицата - сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и внимателно изслушвал всички.

- Аз винаги имам свободен достъп при Господа Бога - казвал той, - беседвам с Него в молитва и Го моля за онова, което ми е нужно. Затова и аз съм длъжен да давам на ближния свободен достъп при мене, за да може той да ми открие своите нужди и желания. Трябва да помним думите: С каквато мярка мериш, с такава ще ви се отмери.

Св. Йоан смятал за загубен деня, в който нямал случай да окаже някому помощ.

 Участието в литургията е едно от най-важните неща за християнина. Преди около месец говорихме за това, че в светата литургия есхатонът влиза в историята и я преобразува, освещава я. Това става чрез нас – вярващите, чрез нашето преобразяване. В светата литургия ние влизаме в това есхатологично „Царство на Отца и Сина и Светия Дух“, но не за да се обогатим лично, а за да обогатим себе си за другите. Настина, не можем да дадем на другите нещо, което сами ние нямаме, но пък когато получим благодат, нека я даваме на всички щедро. Даващото сърце никога не обеднява. Бил си умит с Христовата кръв, опитал си „силите на бъдещия век“, но излизайки от храма си затворил сърцето си за ближния. Братко и сестро, всичко си загубил. Приел си напразно Божията благодат. Затова и нашият Спасител казва на тези безупречни жертвоприносители, фарисеите: „Идете и научете що значи тая дума, милост искам, а не жертва“.

Затова и църковните отци казват, че излизайки от храма, за нас започва „литургия след литургията“. Именно чрез нас есхатонът променя съдбите на хората, които живеят в това историческо време. Чрез нас – Църквата, „става явна многообразната Божия благодат“. Нека идем при св. Йоан и научим що значи тази дума – милост. Само като служим на тази най-голяма дъщеря на великия Цар,  която Александрийския патриарх видя като чудна девойка с маслинен лист на главата, тя ще изпроси благодат за нас.

Никой не живее сам за себе си, спасяваме се чрез ближния си. Затова, както новозаветните послания изобилстват с израза „един на друг“, така и нашата литургия постоянно ни приканва не просто да отдадем „сами себе си“ на Бога, но „и един други, и целия наш живот на Христа Бога да отдадем.“

 

 Амин!

 

свещ. Красимир Кръстев

12.11.2017 г.

Плевен

 




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: crosskb
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15597
Постинги: 8
Коментари: 1
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031