Част последна – банковата система на Китай.

Все пак каквито и реформи да се планират без силна банкова система те не биха имали стабилна основа за реализиция.

Организационна структура на банковия сектор в Китай.

До началото на икономическата реформа в Китай съществува еднозвенна банкова система по съветски образец. Китайската Народна Банка съчетава функциите на централна и търговска банка. В организационно отношение през определени периоди тя е отдел в Министерството на финансите или самостоятелно министерство, пряко подчинено на Държавния съвет. По същество тя не е банка, а изпълнителен държавен орган.

Освен функциите по регулиране на паричното предлагане и паричната емисия Китайската Народна Банка определя нивото на лихвите по кредитите и депозитите, както и обменния курс след предварително одобрение от страна на Държавния съвет. Тя управлява валутните резерви на страната, сметките на Министерството на финансите и осъществява плащанията.

Банковата реформа започва през 1979 г. с обособяването на отдела за кредитиране на селското стопанство на Китайската Народна Банка в самостоятелна банка Agricultural Bank of China (ABC). People’s Construction Bank of China се извежда от подчинение на Министерството на финансите като следствие на прехода от разпределение на бюждетните средства за капитални вложения към кредитно финансиране на икономиката. През 1983 г. се взема решението за постепенно преминаване към двузвенна банкова система. През януари 1983 г. се учредява Commercial Bank of China (ICBC), която поема функциите на Китайската Народна Банка в градовете. По такъв начин последната загубва всички функции на търговска банка.

През 1979 г. се учредява първата градска кредитна кооперация в провинция Хенан. Впоследствие по-големите градове създават свои кредитни кооперации с цел предоставянето на кредити за оборотни средства и инвестиционни нужди на малки и средни предприятия. Едновременно с това протича процес на преобразуването на селските кредитни кооперации като клонове на Китайската Народна Банка в самостоятелни стопански единици, които от 1983 г. започват да осъществяват банкови операции.

С влизането на Китай в Международния Валутен Фонд и Световната банка през 1981 г. се създава China Investment Bank (CIB), която има за цел да управлява кредитите, получавани от международните финансови институции.

През периода 1985-1993 г. наред с учредяването на нови търговски банки се осъществява постепенното въвеждане на пазарния механизъм в банковия сектор и комерсиализация на дейността на банките. До средата на 80-те години всички търговски банки са собственост на централната власт. През 1986 г. в Шанхай се учредява Bank of Communications (BoCOMM) като първа банка под формата на акционерно дружество. Акционери в нея са държавата, правителството на Шанхай, държавни предприятия и институции. Впоследствие се създават и други банки като акционерни дружества. С това започва процесът на премахване на държавния монопол в банковия сектор. Едновременно с това се разширява самостоятелността в работата на клоновете на държавните банки.

През 1994 г. се учредяват три специализирани банки – State Development Bank (SDB), Agricultural Development Bank of China (ADBoC) и Import-Export Bank of China (IEBoC), които поемат функциите на финансови институти за развитие и предоставянето на кредити при привилегировани условия (субсидирани лихви). Тези банки се превръщат във важен инструмент за провеждане на структурната политика на държавата.

Със Закона за Китайската Народна Банка от 1995 г. се прекратява практиката на финансиране на бюджетния дефицит, както и предоставянето на кредити на централното правителство и правителствата на провинциите. Нейни основни задачи стават стабилността на националната валута, осигуряването на достатъчна ликвидност на икономиката, както и надзорът за финансовите институции. През същата година се приема и Законът за търговските банки. Според този закон те имат право да осъществяват само класическите банкови операции и не се допускат до други дейности като инвестиционното банкиране, търговията с ценни книжа, операции с недвижимост, както и да участвуват в капитала на небанкови финансови институти.

През средата на 90-те години започва процес на преобразуването на създадените от втората половина на 80-те години градски кредитни кооперации в търговски банки. Повече от стотина кооперации се превръщат в градски банки. Едновременно с това се засилват банковите фунции на селските кредитни кооперации.

През 1995 г. се учредява и първата частна банка – Minsheng Bank (MSB). С това е положено началото на процеса на приватизация в китайския банков сектор.

Кризата в Азия през 1997 г. способствува за ускоряване на реформата на банковия сектор. С помощта на рекапитализация на банките и превръщането на една значителна част от необслужваните кредити в съучастия започва процесът на оздравяване на държавните банки. Едновремено с това се разширява и засилва банковият надзор в съотвествие с международните стандарти. Започва и обявяването на финансови институти в несъстоятелност и тяхната ликвидация. През 1997-98 г. са ликвидирани 42 финансови института, 1 банка, 23 градски и 18 селски кредитни кооперации. Продължава и реформата на Китайската Народна Банка. Броят на нейните отделения се намалява от 31 на 9.

От 1995 г. Китай има двузвенна банкова система: Китайската Народна Банка като централна и емисионна банка, от една страна, и търговски банки, от друга. През април 2003 г. е създадена Комисията за банково регулиране (China Banking Regulatory Commission), която поема от Китайската Народна Банка функциите по банковия надзор. Както Китайската Народна банка, така и Комисията за банково регулиране са независими, но двете трябва да се отчитат пред Държавния съвет. Докато Китайската Народна Банка все повече се концентрира върху провеждането на паричната политика, то Комисията за банково регулиране има за цел преди всичко защита на интересите на вложителите, формирането на доверие към банките, въвеждането на съвременни стандарти на банкова дейност и борба с финансовата престъпност.

Китайският банков сектор се състои от четири групи банки.

Първата група включва четирите държавни търговски банки Industrial and Commercial Bank of China (ICBC), Bank of China (BOC), China Construction Bank и Agricultural Bank of China (ABC) (техните активи съставляват 59,56% от съвкупните банкови активи на страната, 61,43% от кредитите и 64,61% от депозитите), както и трите държавни банки за развитие China Development Bank, Export Import Bank Agricultural Development Bank, учредени през 1994 г. с цел финансирането на държавни проекти.

Втората група се състои от 122 търговски банки, чийто капитал се държи от държавата, държавни, колективни и частни фирми. Техните активи съставляват 17,17% от общите активи в банковия сектор, 13,97% от кредитите и 18,3% от депозитите. Тази група се разделя на две подгрупи.

Третата група от банки са 758 градски и 35.544 селски кредитни кооперации. Техните активи са 11 % от съвкупните активи на банковия сектор, 13,16% от кредитите и 16,07% от депозитите. По-рано надзорът над тях се осъществяваше от Agricultural Bank of China, а последствие от Китайската Народна Банка. След създаването на Комисията за банков надзор през 2003 г. тези функции се поемат от нея.

Четвъртата група са 180 чуждестранни банки, които държат само 1,34% от общите активи в китайския банков сектор, 0,94% от кредитите и 0,42% от депозитите.

Развитието на Изтока е едно непрекъснато движение, при което новостите не разрушават старите устои на цивилизацията, а органично се вписват и разтварят в традицията. Азиатско-тихоокеанският регион е арена на противопоставяне на значими външни и вътрешни центрове на силата. Тази част от света се превръща в най-големия пазар на стоки, услуги и идеи през ХХI век. Междувременно Китай е втората по големина икономика в света. Китайското влияние в света нараства ден след ден, защото в една свободна пазарна икономика няма еднопосочни улици. Постепенно гигантът на Азия се отвори към света и започна да се глобализира чрез една смесица от самочувствие и безкритичност  като същевременно прави света ден след ден още малко по-китайски.