Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02 19:58 - Как Китай стана икономическа супер сила за по-малко от 30 години (част 3)
Автор: radoslavpashov Категория: Бизнес   
Прочетен: 4335 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В настоящия пост за мен е най-интересната част от икономическата история на Китай - етапите на реформи, които доведоха Китай до икономическа супер сила. 


Икономическата реформа от нейното начало досега може условно да се раздели на пет етапа.

По време на първия етап (1978-84 г.) се разпускат производствените комуни в селата и се преминава към семейно обработване на земята с помощта на арендна система.

Значително се повишават цените на селскостопанските продукти и на производствените предприятия се дава възможност да задържат част от реализираната печалба.

С това се създават стимули за нарастване на производството.

На първия етап частичното въвеждане на пазарния механизъм играе второстепенна, подпомагаща роля.

Това, че икономическата реформа започва в аргарния сектор, не е случайно. През 1978 г. в него са заети около 70% от трудоспособното население на страната, докато неговият относителен дял в създаването на БВП е едва 28%.

Вторият етап (1984-88 г.) има огромно значение за въвеждане на пазарния механизъм.

Започва процесът на либерализация на цените (през 1985 г. стоките с пазарно образувани цени съставляват почти 70% от оборота на търговията на дребно, при стоките с производствено предназначение този дял е около 40%) и свободно формиране на работната заплата, въвежда се данъчно облагане на предприятията и се пристъпва към реформиране на еднозвенния банков сектор.

През 1988 г. се взема решение за окончателно премахване на дуалистичната система на ценообразуването (държавно регулиране и пазарно формиране на цените).

С изменение на Конституцията се закрепва принципът на многообразие на формите на социалистическата собственост.

В четиринадесет града на крайбрежието се създават специални икономически зони, които стават достъпни за чуждестранен капитал (първоначалната идея е да се привлече чуждестранен капитал от китайски произход).

На третия (1988-91 г.) и четвъртия етап (1992-97 г.) все по-силно започва да се чувствува липсата на институции и инструменти за управление на макроикономическите процеси.

През третия етап инфлацията рязко се повишава като следствие на либерализацията на цените и правителството е принудено да използва административни методи за нейното ограничаване. Но това довежда до намаляване на икономическия растеж и рязко увеличаване на задлъжнялостта на държавните предприятия.

Това налага през четвъртия етап да бъдат предприети мерки за ускоряване на икономическия растеж.

Успехите на първите години на реформите не са обаче достатъчно убедителни за голяма част от партийното ръководство.

Дискусията за възможността за развитие на пазарното стопанство в социалистическа страна се разгръща с нова сила, за да стигне своя апогей през 1992 г.

Тогава след едно посещение в Шендзен местният вестник публикува статия за впечатленията и изказванията на Дън Сяопин, в които се спира на проблемите на развитието на пазарното стопанство в Китай. Той изтъква, че пазарната икономика е съвместима с идеалите на социализма, настоява категорично за продължаване на реформите и още веднъж обосновава спасителната роля на пазарната икономика за бъдещето на китайското общество.

С това е сложен края на дискусията. С изменение на Конституцията през 1993 г. икономическата система на Китай се определя като “социалистическо пазарно стопанство”.

 

Петият етап (от 1998 г. насам) се характеризира с ускоряването на процеса на интернационализация на китайската икономика.

През 2003 г. страната излиза на първо място в света по преки чуждестранни инвестиции. С влизането в Световната търговска организация (СТО) окончателно са премахнати бариерите за интеграцията на Китай в световната икономика.

Дън Сяопин с право се счита за най-големия реформатор в новата история на Китай. Изпитал на гърба си последствията на “културната революция”, той успява да изведе страната на пътя на мирното еволюционно развитие, което доведе до коренно изменение на китайското общество и стопанство, до модернизацията на Китай и интеграцията й в световното стопанство.


Основни черти на провежданата икономическа политика през петия етап (до сега).

По време на министър-председателя Вън Дзябао (2003-2013), китайското ръководство преместват акцента в икономическата политика от “растеж на всяка цена” върху “стабилен икономически растеж”. Целта е постепенното преодоляване на възникващото социално напрежение, решаване на проблемите с опазването на природната среда и възможното “прегряване на икономиката”.


В Китай държавата е собственик на редица предприятия. През 1998 г. Китай обяви една доста амбициозна цел – да санира губещите предприятия само за три години. Тя обаче не можа да бъде постигната.

Затова китайското ръководство преминава към малко по-различен подход при решаването на този проблем. От 196 най-важни държавни предприятия трябва да се формират от 30 до 50 конгломерата, които да се превърнат в глобално опериращи концерни. При това тяхната приватизация трябва да бъде само частична, което означава, че държавата ще запази контрола върху тях.

Останалите държавни предприятия следва да се приватизират. При това подходът, да се направи всичко възможно те да се оздравят и едва след това да се приватизират, остава непроменен.

С цел оздравяването на тези предприятия през март 2003 г. е създадена държавна комисия за надзор и управление на държавното имущество. В тази политика се проявават и изключителното търпение и издръжливост на китаеца.

Западните анализатори
критикуват динамиката на преобразуванията на държавните предприятия. Те виждат единствения изход в бързата им приватизация.

Един по-задълбочен анализ показва, че по-всяка вероятност подходът на китайското ръководство ще се окаже правилен. Финансовите резултати на стоте най-големи фирми показва едно твърде положително развитие. 86% от тези фирми отчитат нарастване на доходите.


Процесът на формиране на частния сектор в икономиката също се характеризира с постепенност.

Той започва с разгръщането на дейността на т.н. колективни предприятия, които по своята организационна структура наподобяват на кооперациите.

В началото на реформите през 1978 г. техният дял в създаването на БВП възлиза на 22%. Тези колективни предприятия започват да се ползуват с подкрепата на местните партийни и държавни органи и се насочват към стопански дейности, които не могат да бъдат обхванати от държавните предприятия.

По същество с развитието на колективните предприятия започва формирането на сектора на малките и средни предприятия. Те се оказват много гъвкави при навлизането в пазарни ниши, за което спомага и възможоността да наемат и освобождават работна ръка без ограничения. Това повишава тяхната рентабилност и създава възможност на вътрешна акумулация на капитала. Една значителна част от тези предприятия в последствие се превръщат в конкуренти на държавните предприятия в някои традиционни стопански дейности.


Изключително важна роля за развитието на частния сектор и частната собственост изиграват решенията на ХІV Конгрес на ККП през 1997 г. Частният сектор се признава за интегрална съставна част на народното стопанство, а частното владеене на акции се дифинира като “неутрална” форма на собственост.

На конгреса се приема решение държавата да се концентрира на 1000 най-големи държавни предприятия и постепенно да се освободи от контрола върху останалите. Това решение до голяма степен се дължи на факта, че една значителна част от малките и средни държавни предприятия са губещи.

От средата на 90-те години започва процес на продажба на малки предприятия. След 1997 г. този процес се ускорява и разпространява върху средните предприятия. Едновременно с това протича и преобразуването на големите държавни фирми в акционерни дружества и частичната им приватизация чрез фондовата борса. 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: radoslavpashov
Категория: Бизнес
Прочетен: 126775
Постинги: 48
Коментари: 98
Гласове: 155
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031