Само от тези изречения излиза, че БНБ влиза в противоречие сама със себе си. Декларира се ясно, че се разчита на повишаване качеството на кредитния пазар и се цели иновативост, а всъщност на родния кредитен пазар широко навлязоха и навлизат т.нар фирми за бързи кредити, на които населението гледа по-скоро като на лихварска институция, облечена в законодателна рамка. Изниква въпроса защо БНБ толерира издаването на лицензи на такива структури, при които формирането на лихвения процент е твърде неясно и много над средните лихви по банкови кредити. Как се стимулира стабилността на кредитния пазар у нас като посредством т.нар финансови институции пазарът на потребителския кредит се измества от „белия“ банков сектор към „по-тъмния“ сектор на бързите кредити. Критерият за това условно цветово разграничение е степента на регулация на двата типа институции. Макар у нас да има основателни критики за начина, по който БНБ упражнява контрол, то сравнено с фирмите за бързи кредити, банките си остават по-прозрачните институции.
За целта нека направим текуща снимка на кредитния пазар, посредством функциониращите институции в него, която ще покаже дали залегналите принципи на БНБ се изпълняват.
Към септември 2012 г. у нас функционират 24 банки, които са лицензирани в Република България и 7 клонове на чуждестранни банки. Общо: 31. Извънбанковите институции, които извършват лизингова, факторингова и/или друга дейност са 93, а фирмите декларирали в дейността си отпускане на заеми и средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (това са т. нар фирми за бързи кредити) са 148 на брой. Основният фокус на институциите за бързи кредити е потребителско кредитиране за суми обикновено до 5 000 или 10 000 лева. Кредитните кооперации са 24.
От посочените цифри ясно се вижда, че финансовите институции за бързи кредити у нас са почти 5 пъти повече от банковите. Както вече се спомена при тях в не малко от случайте лихвения процент достига рекордни нива (до 700% според Председател я на Комисията за защита на потребителите), не е ясна методологията и потребителя разбира каква лихва ще плаща едва като вече получи първата вноска за плащане. Наред с това до скоро малките кредити, които се отпускат от тях дори нямаше и основание да се отчитат в БНБ, което всъщност прави една част от този пазар неконтролируем и нерегулиран. Към момента все още промените в Закона за потребителския кредит не са приети, но е внесен законопроект в тази посока. Факт е, че фирмите за бързи кредити нямат право да събират депозити, с което редовия спестител е защитен, но по-слабата им регулация крие опасности за стабилността на кредитния пазар в България.
От изложените данни може да се заключи, че БНБ не само, че не спазва принципите, които сама си е заложила, но и самата тя се превръща в заплаха за кредитния пазар на потребителски кредити в България, тъй като реално стимулира извънбанковите взаимоотнешения, които крият риск и не са достатъчно прозрачни.
По данни на Комисията за защита на потребителите през 2011-та в Комисията са постъпили общо 84 жалби против всякакви финансови институции, включително и банки, и фирми за бързи кредити. 62 от тях са за неравноправни клаузи в потребителските кредити, а 22 – за ипотечни кредити. Прави впечатление, че има сериозно нарастване на броя на оплакванията. До март 2012 има цели 57. Очевидно е, че кредитните институции, независимо от размера на предоставения кредит, в значителна степен накърняват правата на обикновения потребител.
От самата Комисия признават, че фирмите за бързи кредити са тяхната ахилесова пета. Основният трик, който те са забелязали е, че лихвите на тези компании се калкулират не върху остатъка от неразплатената сума, а върху цялата сума. На кредитния пазар у нас има фирми, при който лихвата е дори по 1% на ден.
Очевидно от БНБ са осъзнали все пак , че стимилирането на извънбанкови институции е в противорение с декларираните от самите тях цели на лицензиране и през лятото на 2012 се заяви, че се затягат изискванията за небанковите финансови институции, които отпускат кредити. Това стана ясно от съобщение на централната банка за промени в Наредба 26, която регулира регистрацията и дейността на тези дружества. По-строгите изисквания засягат капитала на компаниите, начина, по който се определя основната им дейност, въвеждат се допълнени и разширени основания за БНБ, с които може да откаже регистрация или да заличи от регистъра финансова институция.
