Края на юни излезе прессъобщение от Министерството на финансите, в което се каза, че „България изпълнява всички критерии за членство в Еврозоната, показват данните на Европейската централна банка (ЕЦБ)“. След това съобщение се създаде полемика, която е актуална и сега поради продължаващите коментари и прехвърчащи обвинения за верността на информацията в съобщението .
Полемиката честно казано си я предизвика самото министерство поради непремерените си твърдения, които не отразяват истинската реалност. До скоро бях убеден, че прессъощението е дело на някои служител на министър Дянков, който или не е много наясно с условията за членство на една държава в еврозоната или се е опитал да се „понатегне“ пред началните си като изнесе през гражданите „гръмката“ новина, че сме готови за клуба на „богатите“. Уви, категоричността на Симеон Дянков, с която защитава информацията в съобщението ме навежда на мисълта, че целенасочено не се казва цялата истина. А тя е следната.
В докладите си за готовността на една страна за еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) проверява дали е постигната висока степен на устойчиво икономическо сходство, съвместимо ли е националното законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз и изпълнени ли са законовите изисквания по отношение на националните централни банки (НЦБ) за превръщането им в неразделна част от Евросистемата. Набляга се на това, че се търси именно устойчивост, а не временно изпълнение на критериите.
По отношение на т.нар икономическо сходство се използват следните критерии:
(1) динамиката на цените (инфлацията)
(2) фискална дисциплина (на имаме дефицит по малък от 3% от Брутния вътрешен продукт и държавен дълг по малък от 60% от Брутния вътрешен продукт)
(3) динамика на валутните курсове (ние сме с фиксиран курс към еврото и няма динамика)
(4) динамика на лихвените проценти (лихвите по дългосрочните държавни облигации)
(5) други съществени фактори.
От позицията „други съществени фактори“ идва именно втората от явните фактологически грешки, с която ни заблуждава министър Дянков. Първата е, че сме изпълнили останалите четири количествени параметъра, посочени горе. Истината, е че към датата на доклада, с изключение на Швеция, всички разглеждани държави-членки подлежат на решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит. Това означава, че формално критерия за фискална дисциплина не е изпълнен. Казвам формално, тъй като обективността налага да се каже, че този критерий беше изпълнен, защото скоро след доклада процедурата беше прекратена. Друго важно уточнение, че България все още не е успяла реално да постигне устойчиво изпълнение на критериите в частта динамиката на цените, поради годините с по-висока инфлация у нас.
Втората заблуда, която беше казана е свързана с факт, че от 13 декември 2011 влезе в сила по-рестриктивно законодателство, което „затегна“ условията за членство в еврозоната. Докладите на Европейската централна банка трябва вече да вземат предвид и новите по-строги условия. А истината е, че ние не отговаряме на част от новите критерии. Още повече, че през февруари България, заедно с Унгария и Швеция бяха сложени под наблюдение с цел да се провери дали нямаме проблеми с т.нар макроикономически дисбаланси. През май месец Европейската комисия излезе с резултатите от задълбочената проверка на България, които гласят „На този фон в задълбоченият преглед се достига до заключението, че в България съществуват макроикономически неравновесия, които не са прекомерни, но трябва да бъдат взети под внимание“.
Ако се абстрахираме от икономическите критерии в началото беше споменато, че ЕЦБ проверява и „..съвместимо ли е националното законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз и изпълнени ли са законовите изисквания по отношение на националните централни банки (НЦБ) за превръщането им в неразделна част от Евросистемата“.
По тези критерии в доклада на Европейската Централна банка се казва следното: „Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, забрана за парично финансиране и правна интеграция в Евросистемата. България е държава – членка на ЕС, с дерогация и следователно трябва да спазва всичкиизисквания за привеждането му в съответствие съгласно член 131 от Договора“.
Ключово уточнение относно влизането ни в еврозоната е, че всъщност не Европейската централна банка взема окончателното решение дали една държава може да влезе в еврозоната или не. Органите, които могат да направят това са Европейската комисия (ЕК) и Европейският съвет. Те разбира се се осланят на данните в докладите на ЕЦБ, но не бива да пропускаме, че има и политически елемент. Само трябва са си припомним казуса с влизането ни в “Шенген“, където политическият момент е водещ и дори да изпълним всички критерии, но отново не е сигурно, че ще бъдем допуснати. Ситуацията с влизането ни в еврозоната е същата, още повече като се има предвид вече лошия опит с една неподготвена страна като Гърция.
Изводите са следните:
(1) България изпълнява четирите основни критерия за икономическо сходство (но все още част от тях не са устойчиви), но има проблеми в частта „други фактори“, които както вече се видя не изпълнява.
(2) Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, забрана за парично финансиране и правна интеграция в Евросистемата.
В писмото на Министерството на финансите се казва, че „България изпълнява всички критерии за членство в Еврозоната“, но на база гореизложеното се вижда, че това не е така и информацията, която се тиражира от българските власти е спекулативна.
В писмото на Министерството на финансите се казва, че „България изпълнява всички критерии за членство в Еврозоната“, но на база гореизложеното се вижда, че това не е така и информацията, която се тиражира от българските власти е спекулативна.
